От какво зависи импулса?

Организма на коня представлява сложна и единна биодинамична система, всички звена на която допринасят за извършване на движението. При самото движение се получава постоянно преразпределяне между всички части на организма на коня. За извършване на интензивни движения голяма роля играят главата и шията. Това може да се забележи при надбягванията където често на финиша конят размахва глава нагоре-надолу, с това си помага и усилва корпуса и крайниците си. При силен тръс движенията на главата могат да са и наляво-надявно, което помага за ритмичното свиване и разпускане на краката.

В края на миналия век, холандския учен Магнус установява, че положението на крайниците зависи от положението на главата по отношение към тялото при коня. Освен биомеханичната страна, тоест непосредственото влияние върху импулса на голямата маса, която е съсредоточена в главата и шията на коня, решаващо значение имат и рефлекторните връзки, минаващи през централната нервна система. Детайлно са били изучени при рисистите коне от С. Д. Гайдабуров. Той установява, че разгъването с повдигната глава в тила води към повишен разгъвателен тонус в предните и намален тонус в задните крайници на коня. При разгъване с отпусната глава се повишава разгъвателния тонус на всичките крайници. При обръщане на главата надясно или наляво се усилва разгъвателния тонус на крайниците на тази страна, в която е обърната главата. По такъв начин с помощта на поводите можем да въздействаме на разгъвателите на предните или задни крайници. Особено значение има главата при скоковете. Отпуснатата глава дава възможност да се сгрупира корпуса и крайниците за по-силен отскок. По време на полета се хаби само този запас от кинетична енергия, която е била получена при отскока. Когато рамения пояс вече е минал над препяствието, тазовия още се намира на много ниска височина. В същото време конят много активно „запрята" главата си надолу така в системата, като цяло възниква силата на отдаването, направена противоположно-тоест нагоре. Тази допълнителна сила помага да се получи допълнителен импулс за движение на крайниците на тазовия пояс и става по-лесно преминаването през препятствието. Ако главата е във високо положение, конете обикновено събарят препятствията, най-вече със задните крака.

В следващата фаза( приземяването) движението на главата нагоре спомага за разтягането на предните крайници на коня за своевременното прикосновение със земята. Обобщено казано- Движението на главата и шията в микроинтервали от времето коректират целия биомеханичен рисунък на скока.

Още по-сложна и многообразна е ролята на главата и шията при изпълнение на различните елементи на обездката. Правилното изпълнение на елементите пряко зависи от правилната постановка на главата и шията, правилните навици водят до добри резултати.

Спортистите и треньорите трябва да се стремят да разбират и да придават длъжното значение на свободата и правилността на движение на главата на коня. И вместо да шлифоват двигателните му навици, сякаш се опитваме да приучим към „дисциплина" с различни способи и колани, така само ограничаваме и правим шията и главата още по-сковани.

Г. РОГАЛЕВ, И. БРЕЙТШЕР