страх ме е.....

Страхът по принцип е нормална и естествена емоционална реакция, един от вградените в нас механизми на защита от различни заплахи. Страхът не само сигнализира за опасност, но и подготвя организма за нея.

От гледна точка на еволюцията и оцеляването тръгването към риск, който е способен да доведе до тежки травми и дори смърт и който няма „достойни" причини – е занимание нелогично и дори безумно.

Не е чудно, че такъв риск предизвиква отчаян страх – цялото ни естество протестира срещу тази крачка. Друго нещо е, когато рискът е оправдан и такова поведение дава шансове да спасиш себе си или други членове от групата. В тези случаи победата над естествения страх може да се превърне в победа в живота.

Ако погледнем на екстремните видове спорт и ездата в частност от тази страна, можем да разберем какво подтиква всеки път да се прекрачва собственият страх и естествените инстинкти за самосъхранение. Те правят страха постоянен спътник в живота и учат спокойно да се отнасяме към него, преодолявайки го – и да не си губим разсъдък в най-опасните ситуации.

Слабостта в коленете, треперещите ръце, обърканите мисли – всички тези познати на всеки симптоми отстъпват, позволявайки в най-опасните ситуации да се действа по-обмислено.

Уви, позитивният ефект от ездата не се ограничава с това. Открили, че коленете им вече не се тресат, мислите им не подскачат, а страхът почти си е отишъл, мнозина любители на конете отново чувстват недостиг на нещо важно в своя живот и увеличават степента на опасност. Те скачат още по-нависоко, галопират по-бързо, само за да върнат старото преживяване.

Това поведение също има обяснение. В нашия мозък са „вшити" не само „механизми на страха", като защита от опасности, но и „механизми на радостта", които се активират тогава, когато опасността е преодоляна благополучно. В неврофизиологията те се наричат системи за вътрешно поощрение и днес са изучени сравнително добре.

Общо взето, на мозъка му е все едно какво точно се е случило – дали сте се влюбили, получили сте повишение, или благополучно сте се приземили от стратосферата – във всеки случай той използва едни и същи молекули.

Ключово вещество в работата на системата за поощрение е невромедиаторът допамин, който се отделя от невроните всеки път, когато организмът е успял да се „спаси" – и предизвиква преживяване на еуфория, всеобхватно щастие и изобщо оптимизъм.

Недостигът на допамин е свързан с цяла редица психически нарушения и депресивни състояния, а стимулирането на отделяне на този хормон очевидно не може да няма дълготрайни положителни психически ефекти. Получава се, че на едната страна на везната е краткото преживяване на истински страх, а на другата – дълготрайно усещане за пълнота в живота.

Да се впуснеш в ново начинание като ездата, да скочиш в неизвестното или да скочиш препятствие си е страшно, но именно страхът ни обогатява, кара ни да се променяме, да учим нови неща, да променяме себе си, така ставаме пълноценни човеци. Няма нищо лошо в страха, а за положителните емоции от общуването с конете сме говорили многократно....исках само да добавя за тези които се страхуват- това е нормално, излизането от зоната на комфорт е забавно и носи удоволствие. Престрашете се!

 Поздрави от Табора!


Рени Томова