Борба с килограмите или със себе си.....за ездата, бягането и още нещо

Тази статия е посветена на всички, които се борят с килограмите, на всички които не се харесват и е за всички които са спрели да мислят за себе си и да се обичат.

Това е моята равносметка и моя личен опит, които искам да споделя. А го споделям защото дори и един човек да се замисли над прочетеното, дори един човек да промени навиците си или мисленето си в положителна посока- това вече ще е много.

Истината която разбрах, е че има причина да имаме голямо тегло, можем разбира се да си даваме хиляди обяснения като например- наследственост, бавен метаболизъм, липса на движение и преяждане, но се замислих, че най-вероятно има и нещо в основата на това, понеже всички тези неща не са първопричина.

Аз след травма в коляното и обездвижване за известно време, бях станала 80кг, при ръст 163см. А най-лошото съвсем не беше свръх теглото- след емоционални перипетии и тежки ситуации, след като поставях винаги работата и желанията на другите на първо място, осъзнах, че на 29г, аз не съм щастлива! Осъзнах, че върша всичко по рутина, всичко ми тежи и не ми носи радост. Ето това беше най-тежкото, по тежко от излишните килограми. Замислих се, че може би тялото ми има нужда да изглежда така, да се презапасява, защото трупането на килограми не е нищо друго освен реакция на кризисна ситуация. Тялото ми си мисли, че е в криза за нещо и се опитва да се съхрани. Замислих се и за нещата, които се опитвам на нося на плещите си- за отговорностите, за постоянната си нужда да съм силна и да успея в работата си, за конете, котките, кучетата, апартамента, ипотеката, родителите, приятелите, за всички които мисля непрекъснато и които нося със себе си. Не може да си слаб, ако носиш толкова много. Трябва да си силен и дебел, за да издържиш....Може би това беше първоначалната дълбока нужда която ме караше да трупам килограми. Стигнах до извода, че може би повечето хора с проблем с килограмите, всъщност имат нужда от емоционална подкрепа и ако не я получат настъпа емоционален глад, криза, на която тялото реагира презапасявайки се. А може би и хроничното себеотричане води до същите последствия. Наистина съм се заставлявала да не искам това което искам и да не чувствам това което чувствам, пренебрегвала съм чувствата и емоциите си, защото другите не са мислили така или защото обществото не приема такива чувства в дадена ситуация или незнам защо. Много пъти съм си казвала, че незслужавам това което имам или това което искам, защото не съм достатъчно добра, достатъчно умна, красива и тн...., така тялото отново реагира, че е отхвърлено и недостатъчно дори за себе си, дори за собствените си нужди, отново настъпва криза, трябва да се спаси живота на първобитно ниво- и отново се трупат мазнини, с които поне да оцелееш....Или може би не допускам достатъчно близо до себе си хората, тъй като вече съм била наранявана и страдала достатъчно и именно слоя мазнини е един вид буфер, които отблъсва и не прави дебелокожа за последващи лични драми.

Ето над това мислих в началото на 2014г, пълна равносметка- очи в очи с истината за себе си, дълбаейки до корена, до основата на проблема.

Повърхността беше ясна- трябва да се отслабва! Но в основата се криеше друг проблем- трябва да почна да обичам себе си и да се грижа за себе си! В онзи момент трябваше да решавам дали да съм отново много депресирана или за първи път в живота си да съм нещо различно- например активизирана. Осъзнах, че не можеш и не бива да правиш нещо заради някой друг, ако си търсите мотивация да отслабнете, да промените себе си, живота си, да тръгнете отначало, правете го заради себе си. Това е най-устойчивото, нищо друго не върши работа, поне според мен.

Така в началото на годината си поставих си цел, за първи път осъзнах, че си поставих цел за мен самата -да сваля поне 20кг. Започнах да бягам. И преди съм бягала, почнах преди 7г, тогава открих, че това е моя спорт. Бягах редовно, но когато започнах да работя с конете спрях да бягам, нямах сили, все пак работата в конюшнята е много тежка. Сега с новата си цял исках да започна да бягам отново, но нямах сили, прибирах се пребита от работа, често силите ми стигаха колкото да се изкъпя и хапна нещо. Започнах да си отбелязвам всяко бягане, не можех да преодолявам себе си и онзи вътрешен глас, който винаги ни казва да си останем вкъщи, който ни казва, че сме слаби и раними и трябва да се пазим. Беше зима и наистина беше трудно да излезеш навън, работата в конюшнята, а и допълнителната работа, която работя, за да поддържам конюшнята, изпиваха всичките ми сили. Нямах сили да бягам и да отслабвам, аз бях слаба. Емоционално бях развалина, добре че поне това го осъзнавах. Тъй като съм човек, който винаги се съсредоточава прекалено много върху любовта и другия и когато нещата се объркат аз страдам с цялото страдание на света, нищо че не си личи, винаги дера душата си, без да се опитвам да закърпя раните -ги оставям да кървят докато сами пресъхнат. Първите 20 бягания бягах толкова трудно, но исках да спася душата си от удавяне, бягах и мислих за всички моменти от връзките си, беше ми тежко и страшно, често вървях, често вървях и плачех. Дойде един момент, в който си казах, че е трябва да променя някак политиката си, иначе нищо няма да се получи. Осъзнах, че бягането освежава мислите ми, променя гледната ми точка, отваря ми очите за неща, които не съм виждала и най-вече ме успокоява, зарежда ме. Ето тази дума стана основа на моя кръстопът. Зарежда ме.

Какво ни зарежда?! Искам да вметна моята теория тук. Аз си мисля, че идваме на тази земя с определено количество енергия, вършим неща, в които отдаваме или приемаме определени количества енергия от външния свят, а когато се изчерпим просто угасваме, като батерийки. За съжаление познавах страхотни, супер енергични и творчески хора, които твърде бързо зардадоха енергията си и никога не презаредиха, тези вече покойни мои приятели бяха за мен доказателство на теорията ми. Ако не намериш нещото което те зарежда, умираш твърде рано.

Преди бягането още за мен огромното езеро от енергия бяха конете. Започнах да яздя преди години в момент от живота си, в който бях на почти на дъното, тъкмо бях си подала главата след дълбокото давене и влачене по дъното, но дишайки осъзнах, че нямам сили, именно тогава за огромен късмет се появиха конете в живота ми. Ако не бяха те аз съвсем смело мога да заявя на всички мои близки и далечни познати, ако не бяха конете в живота ми, аз нямаше да съм тук отдавна. Това разбира се е друга тема. Исках да кажа само, че всеки трябва да намери това което го презарежда, иначе си мисля, че бързо се изхабяваме и излизаме от употреба.

И така захващайки се отново за бягането и повече яздене(конят е уникален „жив тренажор", благодарение на който можете да приведете в тонус всички мускули на вашето тяло. А за положителния психотерапевтичен ефект, който животното оказва върху психоемоционалното състояние на човека, вече са изписани множество трудове. Още Хипократ е забелязал, че травмираните в битките войници оздравявали по-бързо, когато продължавали да яздят върху кон. ), опитвайки се да си простя за всичко и да се заобичам, аз започнах да пренебрегвам вътрешния си мързелив глас, аз започнах да променям навиците си.

Първо- започнах да ставам няколко часа по рано сутрин, за да успявам да бягам. Започанах да ставам 1час по рано от обикновенно, после 2 часа по рано и тн. сега се събуждам в 4ч. сутринта. Мога да ви кажа, че в това няма нищо страшно и че сега вече усещам, че това са едни от най-хубавите часове през деня ми.А са такива понеже това е моето време, времето за мен самата. Замисляли ли сте се как през целия ден принадлежим на някой друг, на работата си, на роднините си, приятелите, хиляди неща за вършене, но нищо за себе си, за здравето си и емоционалния ни мир. Аз започнах да чета отново, защото именно в сутрешните часове имах времето да го направя. Оставяйки няколко часа насаме със себе си можем успешно да подредим мислите и целите си, а това води до понижаване на стреса, а това от своя страна води до понижаване на хормоналния дисбаланс, тоест до балансиране на тялото ни и в това число на килограмите ни.

Другото което започнах да правя е да се разбера с храненето....тоест да разбера какво точно ям, кое какво е, започнах да чета в интернет относно белтъците, въглехидратите, кои са полезните мазнини и тн. Не искам да пиша тук подробно, но просто е добре човек да е реално малко по- образован относно биохимията в тялото си и от това какво реално има нужда то. Четете, сравнявайте, преценяйте информацията и най-вече изхвърлете от менюто си полуфабрикатите, сладкото и тестяното. Останалото трябва да се балансира в най-удачната за вас форма. Разбира се намаляваме калориите които влизат в тялото ни за сметка на тези които изразходваме. Трябва да изразходваме повече отколкото поемаме.

Другото много важно правило което започнах да спазвам е да не се гладува!!Аз започнах да ям по малко,но много често, над 5храниения на ден. Преди съм правила здравословни гладувания от 20 дни, била съм на суровоядство 1година, а преди това вегетариянка почти 6г. Но всичко това вече осъзнавам, че не е за мен. Тялото ми има нужда от балансирано меню. Тялото ми е страдало от липса на важни елементи, а ограничаването води само до презапасяване. С честото хранене тялото ми се успокои и реши, че няма нужда да презапасява, защото след два часа отново ще получи храна. Започнах също да се уча да ям качествена храна, така намалява нуждата от вредни полуфабрикати.

Относно ездата и отслабването......

Днес вече е доказано, че наистина съприкосновението с животното помага за оздравяването на човека.Ездата изглежда лесна само на киноекрана. В действителност съвсем не е шега работа. Един час яздене ще натовари физиката ви колкото игра на тенис за същото време! Мускулните групи, използвани по време на езда, не са същите, които обичайно се засягат от повечето други спортове.

Конят предава за 1 минута на своя ездач от 90 до 110 двигателни импулса в различни направления. Когато седи върху коня, ездачът усеща триизмерни колебания: нагоре-надолу, напред-назад, вдясно-вляво. Той се стреми инстинктивно да запази равновесие и така активира за работа своите мускули, включително и такива, които са поразени от травми или заболявания.

Температурата на конското тяло е с 1-1,5 градуса по-висока от тази на човека и ако яздите без седло всъщност получавате един затоплящ и релаксиращ масаж.

Сещате се естествено, че се язди на чист въздух, което допълнително усилва кръвообращението и подобрява работата на всички органи. Ездата още допринася за подобряване на стойката на тялото, възможност за контрол на мускулното напрежение, укрепване на отпуснатата мускулатура, възможност за разхлабване на стегнатите и схванатите мускули, възможност за предотвратяване на контрактури (ограничение в подвижността на става), възстановяване на характерните реакции на тялото след заболявания. Не на последно място – за един час езда се изгарят 200-600 калории.

А ако сте човек, който обича конете, имате и едно освен полезно и приятно изживяване край тези толкова умни и благородни животни.

За финал искам да завърша с тази реч на Чарли Чаплин на собствената му седемдесетгодишнина, която според мен най- добре описва всичко което се опитвам да кажа. Да обобщя, че когато искаш да се справиш с килограмите, процеса трябва да започне отвътре, има само един човек с който трябва да се оправиш и това си ти самия, но не и да тръгнеш с нагласата колко си грозен и дебел и не можеш да се понасяш, така няма да свалиш успешно килограми, дори да се получи няма да си щастлив. Не се насилвайте, предизвиквайте себе си с нови неща които обичате да правите, за мен това са ездата и бягането. Поставях си малки цели всики ден, крачка по крачка, достижими цели, защото ако си поставяме велики, големи цели те са прекалено далечни и малките ни, всекидневни успехи се обезличават. Малките постижения носят удовлетвореност и ни мотивират. Малките стъпки подкрепени с удовлетвореност ще ни доведат до големите постижения.

Няма преживяване което да е идентично за мене и за някой друг, всички сме различни и в същото време еднакви. Еднакви сме в желанието си да бъдем обичани, но първо трябва да се научим да се обичаме.

"Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Всичко което ни носи удовлетворение и спокойствие е в наша полза. Важното е да мислим за себе си. При всяка ситуация да си задаваме въпроса- "А какво би направил човек, който реално се обича в тази ситуация?" Какво да направя, за да бъда по-щастлив? Ако това са да се отъвеш от 20 или повече излишни килограми- заемете се, дайте си време, спокойствие, обич и се заобиколете с приятели и животни и всичко ще бъде наред.

С пожелания за успешна нова 2015г!

Поздрави от Табора!

Рени Томова