Различни типове ездачи!

Често чета и следя блога на Инес Субашка и попаднах на страхотна статия за различните видове трениращи, та се сетих на базата на нейните наблюденя и нейната статия и аз да напиша какви хора, често срещам, наистина могат да се поставят в категории. Без да обидя никого, но наистина не сме толкова различни помежду си, а по-скоро еднакви типажи, които могат да учат един от друг, стига егото ни да го позволява......

1.Всичко знаещите....

Понякога ездачите идват много подготвени теоретично, но без никакъв опит.Изгледали са всички клипове и са са прочели всички статии по повода...но нямат опит, имат огромно желание, но нямат опит. Това е много добре от една страна, от друга- не толкова. Този тип ездачи имат собствена политика за всичко, идват само за да ползват коня, дет се вика....когато им направиш забележка , често правят точно обратното. Често си мисля, че тренирайки(яздейки) е точно, като живота- понякога сме толкова вглъбени в себе си и това, което се случва, че дори и да имаме знанията как да напредваме и как да се измъкнем от ситуацията, не успяваме да ги приложим на практика, защото виждаме само част от картината. За разлика от нас, страничният наблюдател(треньора) вижда ЦЯЛАТА картина и може да ни даде доста добър съвет, който да ускори прогреса ни. Това се случва и с треньора. Това, че той ви прави забележка, не означава, че се опитва да ви засегне на лична основа; да ви нарече невеж, неук, незнаещ и неспособен.

Всъщност, колкото и да си напреднал, винаги имаш нужда от ментор, от треньор. Някой, който да ти служи за коректив и да ти дава напътствия.

Има огромна разлика между това да знаеш и това да правиш. Само защото сте изгледали хиляди клипове как да яздите в тръс, не означава, че го правите правилно. Правилното изпълнение зависи от това дали тялото ви може да извърши движението. Винаги, когато тренирам с начинаещи, те се смущават, че толкова пъти им повтарям едно и също нещо, а те не винаги успяват да го направят. Тогава, винаги им казвам, че аз ЗНАМ, че те ме разбират и осъзнават как трябва да го направят правилно, но отнема време, тялото им да научи движението и да промени грешните навици.Особено при ездата, където трябва да се мисли за много неща едновременно и да се следи за коня, тоест да следиш не само за собственото си тяло, но за тялото на 500кг отделно същество.

Ето защо, дори и да сте напреднали, когато тялото ви е уморено, когато имате някакъв дисбаланс или нещо друго, което може да попречи на правилното изпълнение на техниката, няма никакво значение колко клипа сте изгледали. Тялото следва пътя на най-малкото съпротивление- преминавате към по-сложни и бързи алюри, искате да направите нещо не по силите си и не по подговката на коня-ок,но техника ще пострада.Тоест ще си мислите, че правите нещо, а реално ще трупате още грешки.

Ако сте дървен философ- бъдете! В спора се ражда истината! Но запомнете, че страничния наблюдател има поглед върху цялата картина. Запомнете, че вие се доверявате на треньора, защото харесвате философията, методите и резултатите, които демонстрира. За да постигнете и вие същото- трябва да вървите по път, който поне малко се доближава до неговия! Вървете и вярвайте!

2.Тези, които бързат.......

Има и такива, които искат всичко да се случи много бързо. Нямат време за губене.....А времето е еднакво за всички ни. Да, някои се учат по-бавно от други, други са по-физически подготвени, да, има разлика, но тя не е драматично огромна, така или иначе трябва да отделите време, за да се научите да яздите или да постигнете нещо по-голямо. Най-честия въпрос, който ми задават-колко време ще ми трябва да се науча да яздя. Все едно като получат отговор на този върос, примерно 3седмици, ще чекнат в календара си, че вече след този период, ще са готови с тази мисия и могат да преминат на следващото ниво на Супер Марио.....Незнам колко време ще ви трябва да се научите да яздите!! Никой не знае. А защо са ви тези срокове, наладете се на момента СЕГА!

На това, че имате възможност да яздите, да сте в контакт с това прелестно животно.Че сте живи тук и сега!

Често бързащите са в категория атлети. Отчасти, са обременени от перфекционизма, от вечното бързане и от максимата „повече е по-добре". Ще ги разпознаете по това, че те никога не почиват. Те никога не са доволни от себе си и дори високите спортни постижения, за тях не са удовлетворителни. Те винаги искат още, без да оценяват колко имат сега.

Мисля че това е образът, който пасва и на кариеристите- на тези с успех в професионален план, които никога не спират да му се насладят и които винаги запълват графика си максимално- те просто извличат идентичността си и усещането за полезност от това да са заети.

Съвет към този тип трениращи: Това не помага, а пречи!

Упражненията трябва да се изпълняват БАВНО и да се почива! Мислете за всичко, което правите, не претупвайте нещата! Мислете за коня си! Той незнае, че вие искате да се вместите в някакъв график, той незнае за амбициите ви! И не го интересува! Конят често не ви познава даже и ви нама доверие, работете повече върху това! Незабравяйте, че конят не ви е велоагуметъра във фитнеса. Не тренирате само себе си, не тренирате сами! Опитвайте се да контролирате траекторията на движението и техниката ви да не страда. В този случай, няма нужда от много упражнения, защото по-малко, но качествено изпълнените повторения, товарят тялото адекватно и водят до необходимия резултат.

3.Тези, които не бързат за никъде......

Нито едната нито другата крайност е добра. Никой не постига резултат галейки кончетата....Пак зависи какво искате. Огтоворете си чесно пред себе си- идвам да яздя заради?

А)престиж

Б)да взляза във форма

В) доставя ми удоволствие контакта с конете, връзката с тях

Г) искам да имам спортни достижения

И тн...

Няма верен отговор, всичко е вярно и достойно! Всички сме различни, всичко имаме различни желания, нашите желания са достижими, когато знаем точно какво искаме. Ако ясно определим целите си, тогава ще можем да имаме и система за постигането им.

Но има и такива хора, освен че не са определили какво искат за себе си, често си поставят неща, които реално не искат и реално не полагат услия за постигането им.

4. Тези, които искат прекалено и винаги още.....

Този тип ездачи, също са голямо предизвикателство. Те са нещо средно между супер атлетите и дървените философи. Ще ги познаете по това, че в края на тренировката, когато им съобщите, че са приключили, те ще оцъклят очи и ще кажат: „Само това ли беше?!.

Причината, този тип ездачи да искат още е , че бързат по време на тренировка и претупват изпълнението на упражненията. Искам да ви кажа, че понякога, дори само 15 минути манежен тръс са достатъчни, за да искате да слезете от коня и да нямате желание да правите нищо повече. Ако изпълнявате упражнението бавно, мислейки за правилна техника, тогава не е нужно да направите всички упражнения, които са ви известни, в една тренировка.

Затова, вместо да се състезавате колко упражнения ще направите, фокусирайте се върху това да правите упражненията БАВНО и ПРАВИЛНО.