Белият кон на Панайот Хитов

Неделя, 22 Март 2015 От  Ренета Томова

благодарим за този разказ на нашите приятели Иво и Цвети, посетете страницата им Happy Rhodopes - Nature Guides

Белият кон на Панайот Хитов

Белият кон на дядо Панайот Хитов е още пред очите ми, макар че от 1885г-последният път когато го видях-да се е завъртял цял половин век. Конят като че ли чувстваше кого носи. Той трепереше целият от вълнения, удряше нервно предните си крака в турския калдаръм по улиците и изглеждаше така, все едно всеки момент е готов да полети. Дядо Панайот Хитов държеше здраво развълнувания кон, обръщаше се наляво и надясно и даваше нареждания и заповеди. На 6.09.1885г след обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, юнашкото сърце на този стар хайдутин се бе пробудило и бе забило с юнашки сили. Границата на юга бе открита и всеки час турската кавалерия можеше да навлезе във васалната Източна Румелия и възстанови властта на султана. Румелийските войски бяха незначителни и едва се мобилизираха, а полковете на княз Александър, върху който възлагахме единствено надежди, бяха още далеч. Трябваше да се бърза и изпрати стража на юг за всеки случай. Юнашкото сърце на сливенския патриот се бе пробудило и те обазуваха набърже една кавалерийска команда, съставена само от доброволци, повечето от които не бяха служили дори във войската и не умееха нито да яздят, нито да въртят пушка. Но патриотското въодушевление бе на върха си и по тези второстепенни въпроси никой не мислеше. Набързо стъкмената кавалерийска команда възлагаше надежди изключително върху началника си, стария и изпитан войвода дядоПанайот Хитов, и доброволците не грешаха. Ние, момчета от долни класове на гимназията, следвахме с възторг всяко негово движение, а сърцето ни се топеше от гледката на хайдушкия му вид. На белия кон войводата изглеждаше, с огромните си мустаци, острия и заповеднически поглед и мъжко държание, внушителен и великолепен.А веднъж ние бяхме поразени, когато, в миг на патриотически възторг стария войвода шибна възбудения кон и по дървената стълба на околийското управление(стария конак) се озова сред салона на началника. Е, как да не бяхме убедени, че самата му поява на границата ще тури край на всяко желание на турските войски да навлязат в Съединена България. Белият кон ми внушаваше особено голямо страхопочитание. С този кон бяхме добре познати и то не много отдавна, едва от преди 1-2 месеца. Това беше през лятото, на Кортенските бани, гдето бяхме на летовище. През онова блажено време, непосредствено след Освобождението, хората освободени от страшния кошмар на турското робство, кланетата, ужасът на войната, бяха щастливи. Неочакваната свобода, личната сигурност, сравнително бързото стопанско възстановяване окриляваха надеждите и благоприятстваха за доброто душевно разположение. Никой не подозираше още черните облаци, които се показваха вече на хоризонта, свалянето на румелийския паша, Съединението, войната със сърбите и тежките години, които настъпиха след нея. Няколко близки и познати семейства, които бяха на баните прекарваха весело и иделично сред идиличната долина на р.Тунджа, непосредствено до склоновете на Стара планина и Средна гора. Но и хората, като че ли бяха по-други:по-естествени, по-добродушни, без превзетости и злина-може би защото грижите за живота не бяха тъй тежки. Доброто настроение се изливаше в песни-единично и в хор, песните от онова време пропити с наивност, сантименталност и романтизъм.

Но ето на веселата банска дружина хрумна неудържимата мисъл: да се уреди една екскурзия до близката ж.п. станция- Нова Загора. В дружината ни беше и госпожата на началника на гарата, една мила с къси руси коси, дама чужденка, която държеше непременно да ни покаже железницата, а по онова време железницата беше рядко чудо- и престолния си град. Но къде са превозните средства? Изобретателните дами, а дружинката ни се състоеше главно от жени, излязоха скоро от това затруднение. Колата е готова-тази на хотелопритежателя-коларят също, а конят-такъв не беше трудно също да се намери, защото по една случайност в същия ден на баните бе докаран белият яздови кон на сливенският първенец дядо Стефан С.- същият що беше реквизиран по-късно за дядо Панайот Хитов. Понеже всичко се вършеше в голяма тайна, без знанието на дядо Стефан, на мене, който бях избран за „кавалер"на дамите, се поръча най-строго мълчание. Момче, едва завършил трети клас на гимназията, аз бях особено поласкан от този избор-впрочем много естествено, понеже мъже в дружината изобщо нямаше, пък и да имаше никой не би се съгласил на готвената авантюра.

За Нова Загора тръгнахме при високо настроение. На възлизане към вододела на Средна гора веселието беше общо, само белият кон се вълнуваше, хвърляше се ту на ляво, ту на дясно, а заедно с него се вълнуваше и коларят. На слизане обаче към с.Кортен, картината се промени, а заедно с нея и настроението на дружината.Конят лудуваше вече, а по едно време надолу се спусна с шеметна бързина. Колата ни се хвърляше от бряг на бряг и подскачаше до строшаване. Дружината ни се споглеждаше с ужас на лицата, в очакване на нещо много страшно, защото виждаше ясно, че коларят не владееше вече коня, нито пък можеше да го спре. Но, ето, изведнъж силен трясък се чу, дружината ни, без коларя, заедно със задната половина на колата, се намериха хвърлени в един от окопите на пътя. А коларят изправен и настръхнал, летеше надолу към долината, с предната половина на колата. Натъркаляне в безпорядък между дъски, колела, дюшеци и възглавници, ние ужасени гледахме надолу, хвърчащата колесница, а на мене ми се стори, че виждам някого от бащите на Агамемнона пред Троя, тъй както ги описва безсмъртния Омир. От тогава аз изпитах голямо страхопочитание към белия кон на дядо Стефан С.

Белия кон и дядо Панайот Хитов бяха за мене, а също и за всички други, въплащение на неопределима и магическа сила. И как тогава да нямаме вяра на малката кавалерийска команда и воеводата й. И да не бяхме убедени, че самото й появяване на турската граница ще накара червения султан да потрепери.

Ю.Д.

 

 

Обратно горе