Как да разберем проблемни ли са копитата на коня ни?

Като конен миофункционален терапевт, който ежедневно се сблъсква с проблемите на скелето-мускулните проблеми при конете на своите клиенти аз имах честта да се срещна с много владелци на коне, които предпочетоха да рехабилитират копитата на конете си без подкови. Аз все повече срещам коментари от рода на"Колко жалко, че не знаех как да определя проблемите по-рано....аз можех да помогна на коня си няколко години по-рано, вместо да пилея време докато на коня му става все по-зле"

А има владелци, които инстинктивно усещат, че има нещо неправилно в копитата на конете им и питат загрижено подковача си, а той често им отговаря"ами, да не са добри копитата, но щом не се цепят и пукат, всичко е наред" Така владелеца спира да разглежда копитата като източник на проблем и не търси начини вече за решаването му. Така времето минава и конят става все по-зле, докато реално този владелец не срещне човек, който добре разбира зависимостта на физиологията на копитото и устойчивостта на скелетно-мускулната система. Затова компилирах тази статия, за да успеем да достигнем до дълбочината на проблема. Аз се постарах да обясня набора от вторичните скелетно-мускулни проблеми, който се явяват резултат от продължителна болезненост в копитата.

Но да поговорим и за подковите....

Първо, позволете ми да кажа, че подковите реално бавно и постепенно деформират копитата на конете ви. Те променят самата цялост на структурата на копитата, който са били проектирани по природа да протовостоят на големия товар на тежестта на коня в движение. Подковите водят до отслабване и тази слабост води до деформация и на вътрешните структури също. Мислите, че не е възможно, погледнете пример от нашата собствена история по време на династията Tsang.

„Добре де, конете се отличават" сякаш чувам да казвате. Но фактически способа по който съединителната тъкан и костта реагират на години неестествени условия, не са изобщо различни, както си мислите....

Металните подкови деформират, отслабват и изменят тъканите вътре в копитото. С подковите струтурите, които са предназначени да разсяват сътресението при приземяване и да защитят коня, всъщност са в опасност. Защото подковите изкривяват капсулата на копитото, натоварвайки само копитната стена (периферно натоварване) и така капсулата постепенно променя формата си под въздействието на тези неестествени сили, така се разрушават и вътрешните меки тъкани в задната част на копитото. Така мястото което е предназначено за защита, носи болка в петите и дълбоко възпаление. Защо задната част на копитото ли? Защото това е мястото където всички меки структури на тъканите лежат в капсулата на копитото. Те запълват задната половина на копитото и се разполагат зад копитната кост, затова и коня като повечето млекопитаещи, трябва първо да стъпва на пети.

И така....в зависимост от породата, възрастта, първото коване и възможността коня да сбалансира копитата си след подковаването, деформацията може да се случи много бързо или да се случва бавно. Болезнеността е първия симптом и започва в задните области на копитото на предните крака (дълбоко в областта на петите). А след това капсулата на копитото започва да се изкривява. След това копитото се деформира и се изтегля напред, става разцепено и плоско, започват да се свиват петите. Типа на деформация обикновено зависи от формата на копитото, специфично за породата.

Чистокръвните породи са с по-широки копитни кости, те имат тенденцията да образуват дълги, ниски пети и изтеглен напред зацеп. А породите като понитата и арабските имат тенденция за деформация, при която градуса на копитата става прав и са свити. Повечето коне с диагноза навикулярен синдром, всъщност имат болка в задната част на копитото, произтичаща от деформация.

Защо предните крака започват да се деформират първи?

Аз мисля, че това се случва поради уникалността на ролята, която играят в биомеханиката на коня ( облекчаване на удара от горна страна) Задните копита се запазват по-дълго, тъй като тяхната роля е друга (предвижване на коня напред)

Ако вие не знаете как изглежда добрата форма на копитото и конят ви не куца, как можете да разберете страда ли всъщност той? Лесно- наблюдавайте за стойката му.

Ако вие имате болен крак, но все пак се движите или стоите, пазейки крака, след известно време ще забележите, че ви се появяват вторични проблеми, такива като болка в кръста или бедрото. Ако продължите да се приспособявате към новата си поза, ще ви се промени позицията на врата, даже и зрението, защото ще държите главата си наклонена, за да компенсирате наклонеността в бедрото. Проблеми ще започнат в цялото ви тяло....същото се случва и при конете.

За да определите болезнени ли са копитата на коня ви, първо трябва да определите кога той е в отпуснато състояние. Искам само да забележа, че никакво корективно подковаване, компенсираща работа или друга практика няма да намалят проблемите в горната част на тялото, тъй като проблемите както споменах произлизат от адаптация на животното към болезнените копита.

Нормално положение: и младия кон и стария трябва да могат да използват напълно своя мускулно блокиращ апарат. Предната част на корпуса и частично блокиращия апарат на задната част. За да го направят конете трябва да са в състояние да държат предните си крака вертикално. А каква е индикацията при болезненост? – Болните коне се накланят напред, за да разтоварят възпалените си пети..Формално на този етап конете не куцат, защото болката се развива еднакво и двата предни крайника, така тези коне няма как да куцат в клинически смисъл...

Даже нищо да не разбирате от копита, обърнете внимание на стойката(ако гърдите са пред краката), наклона напред е огромен предупредителен сигнал! Ако забележите това в подкованите си коне, имайте предвид- те вече са много болни! Вероятно походката вече също се е променила. Започват често да се спъват, губят импулс, по надолнище ходят бавно и се опитват да се спуснат странично.

Пазете се от случая когато зацепа се приземява първи!

Това е синдром на болен кон, който напълно противоестествено се приземява обратно на заложено му по природа.

Страшно е, но се подковават съвсем млади коне, те са подковани още когато копитото им не е развито, костите не са се оформили, това се случва до петата година на коня, а костите на гръбначния стълб се формират даже и по-късно. Замислете се дали практиката не съсипва още в ранен стадий конете.

Приземяването на зацепа има страшна разрушителна сила върху сухожилията. Без амортизация труса води до микротравми, а малките събиращи се с годините сътресения водят до сериозни скъсвания в сухожилията.

Забележете приземяването при тези 3г коня

 

Тези млади коне носят множество вторични проблеми в скелетно-мускулния апарат.

 

На тази снимка конят с ботушки отлично демонстрира правилно приземяване на пети.

Удивително, но и ездачите забелязват, че изпитват по-малко дискомфорт и болка в колената си, когато яздят не кован кон!

След възстановяване без подкови Louise и Ume успешно завършват 400 км Quilty Endurance. Louise не използва ботушки по време на езда.

 

 

 

 

 

от Chrisann Ware (Equine Myofunctional Therapist & Co-ordinator Equethy Barefoot Workshops

Equethy Barefoot Educational Workshops (Australia)

превод:Ренета Томова