За нас

Нашият клуб

Нашият клуб е за любителите на коне. За тези, които искат да се научат да общуват, да се научат на взаимно доверие между коня и човека. Ние мислим, че нашите коне са личности, наши приятели, учители - не просто животни, на които се возим и които трябва да ни се подчиняват. Ние се отнасяме към нашите приятели коне с нужното доверие, любов и разбиране. 

Ако мислите като нас, заповядайте в Табора! Ние се учим и използваме методите на Natural Horsemanship - методика на Пат Парели за възпитание на коне по „естествен“ начин , без наказания и железа. Ние сме готови да споделим нашият опит с вас, ако идвате без предразсъдъци и с чисто сърце!

klub pony

 

Клуб ПОНИ

Скъпо удоволствие или 10 причини, заради които си заслужава да запишем детето си на езда.

Личен опит. От дневника на една мама:

....... „Нашето семейство трудно може да се определи като заможно, а по московските стандарти даже не сме и в средния клас. Но моята дъщеря вече пета година усвоява един от най-скъпите спортове, занимавайки се с езда. Само да се оплача на мои познати, че не ни достигат пари или време и чувам насреща си насмешлив отговор: „Е да, ама се занимавате с езда, нали?! Дай си детето на танци и забрави притесненията!"

Аз искам да ви разкажа защо не мога да спя спокойно нощем. Може би някой в моя разказ ще види себе си. А някой може би ще се присъедини към нашите редици. В редиците на родителите, чиито деца не могат да съществуват без коне.

И така. Моята дъщеря се занимава с конен спорт не защото няма къде да си похарчим парите и не защото е модерно и престижно. А защото от три годишна възраст (а може би и по-рано) само говори за коне. И не бих казала, че това й е насадено то нас, защото лично аз преди това не знаех как изглежда един кон наистина. Но от най-ранното й детство, ние- цялото семейство изрязваме картинки с коне, скачаме като коне, пръхтим като коне.

Поврата в съзнанието й настъпи като се качи за първи път на кон, от тогава започна молбата: "Искам да яздя кон". И майчиното ми сърце не издържа, без да отчитаме трудностите за реализирането на тази мечта. Но това, разбира се, е друга история.

Искам да кажа и следващите няколко думи за родителите, които се съмняват в избора на детето си или му пречат да осъществи замислите си. Това не са думи на професионалист. Това са думи на човек, който не различава понитата от малките кончета, това са думи на една майка, която се е научила да се доверява на детето си.

belejkaТака, това са 10-те причини, заради които си залужава да запишем детето си на конен спорт:

1. (Най-баналната!) Любовта към животните. Не се смейте - нея никой не е успял да я отмени. На отговора на скептиците: „вземете си хамстер", няма как да отговоря. Само мога да кажа, че е по-приятно да прегърнеш пони, а и можеш да го яздиш.

2. (Следващата по баналност) Ездата е полезна за здравето. Укрепва всички мускули. А и заниманията се провеждат навън. Аз лично се радвам като видя дъщеря си да седи напълно изправена, дори и на най-кривата табуретка, дори и играейки „най-невероятната" компютърна игра.

3. Работа с конете - това е труд. Понякога и тежък. Нашите деца са мокри след тренировки. А след това и да почистят коня, да го изкъпят - такъв навик към труда е скъпо нещо. Тука скептиците пак могат да кажат: „да мият чинии тогава". Но чиниите не са никак романтични, работата трябва да се прави с удоволствие и да носи радост.

4. Умението да се сприятелят с такива големи същества, много често с характер, изискват воля, сила и упоритост. (Може би с тази причина и трябваше да започна). Ако вашето дете намери себе си в заниманията си с коне, то мисля, че родителите ще изпълнят дълга си. Все пак интереса - това не е ли най-важното за един човек, тъй като той прави живота му радостен и смислен. А и да не забравяме за малките трикове със заплахи: "Ако изкараш 3 по математика, няма да стъпиш при конете!" – повярвайте ми, при нас действаха. Казват, че навремето треньорите са проверявали и бележниците на учениците, щеше да е добре и сега да е така!

5. Идва време и всеки родител се замисля какъв ще е кръга на познати на неговото дете, когато то е в подрастваща възраст и как то ще провежда свободното си време, когато няма да можете да го контролирате. Да, наистина прекарването на време в конюшнята не изглежда някак си изискано. Но ако го сравним с време провеждано по входовете с алкохол, цигари и даже ме е страх да си помисля още с какво?... Разбира се има и други възможности за провеждането на свободното време, но просто исках да отбележа, че сред конете не е лошо!

6. (Най-земната) Вие ще знаете, че детето ви има към какво да се стреми. Да си купи кон! А за това какво ще трябва? Правилно си мислите: пари и то повечко. И ако му стане ясно, че от вас такива пари няма да може да изкрънка, ще трябва да разчита на себе си. След това вече можете да го обработвате с лекциите за ползата от добро образвование и т.н. Но най-важното е, че детето ви има цел!

7. Има много интересни събития, които се случват около нас, а ние нямаме представа за тях! Заради увлечението си човек може да види купища нови и интересни неща, да се интересува, да се запознава с нови хора! По света и у нас се провеждат много състезания, изложби и събития. Живота тече с пълна пара!

8. И последната, от която аз лично много се вълнувам. Избора на професия. Отначало аз се притеснявах като си мислих, че избора не е голям. И все исках да отвърна детето си от конюшнята. Но изведнъж пред очите ми се откриха хиляди възможности. Ще започна да изброявам, а разбиращите повече ще продължат. Може да е ветеринар, треньор, психолог, коневладелец, без да споменаваме за спорта като такъв, журналист и т.н, и т.н.

Аз ви призовавам, не се страхувайте от избора на вашето дете. Доверете му се! Защото именно децата не са загубили интуицията си. Децата и конете! Те чувстват, те се разбират. Позволете им да бъдат заедно! „.....................

 
  • Хайдар
  • Тимиши

  • Мелиса

  • Софи и Ефи

  • Зара

  • Тома